Доста време се чудих, какво е това „блог“. Благодарение на Google преводача, разбрах, че това е личен сайт или уеб страница, на която се публикуват записи, становища, връзки към други сайтове и т.н., които редовно се обновяват. Не ми стана съвсем ясно за какво става въпрос, но след като гледах филма „Джули и Джулия“, ми стана ясно, че това представлява твой личен дневник, споделен обаче с целия интернет-свят. Замислих се, как така ще споделяш лични работи с хора които не познаваш? Но по-нататъшните ми търсения ми обясниха, това което не разбирах. Това е, като да публикуваш статия в някой вестник, само, че без да зависиш от редактори и т.н. Отдавна исках да споделя с по-широк кръг от хора, своите терзания относно етническото делене на хората по света, омразата породена от това и други такива. Е, сега намерих начин да направя това! Доста време се чудих: 1. Кое е това което разделя хората на етноси и 2. Кое е това което ги противопоставя? Отговора на първия въпрос, бил много лесен. Според определенията дадени от някои учени, етническа група или етнос е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство – биологичен произход, история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид. Не съм съгласен с доста от посочените характеристики, защото според мен, основния компонент определящ етноса това е езика. Ако аз говоря български, а човека застанал срещу мен унгарски, или норвежки, или индийски, японски, таджикистански и т.н., не значи, че сме от един етнос, нали? Означава, че сме от различни етноси! Различието в начина на изказа, поражда различието в самоопределянето. Основание за това ми дава разсъждението върху това, кое определя руснаците, чехите, поляците, хърватите, сърбите, българите, като славяни. То е ясно – езика им. Всички могат да се разберат, говорейки всеки на своя език, защото езиците им имат общи корени. Затова ги наричат и славяни. Отговора на втория въпрос е следствие от отговора на първия въпрос, но в него е вмъкнат вече и страха. Страха от това, че не разбирам другия какво говори, а от там и какво мисли. Може би ми мисли злото или просто ми създава неудобство от това, че не разбирам брътвежите му. Захванах тази тема във връзка с една статия в Уикипедия в която според определенията, на „специалистите“, етно-принадлежността ми е „циганин“. Е, как така? Такъв етнос не съществува. Това е определение, дадено от жителите на Византия, за хората, пристигнали в Източната римска империя, идвайки от Персия, някъде през 11 в. Според Уикипедия, названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици, произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани), което означава "недосегаеми", от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам). …Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена. По вероятно е обаче „недосегаемостта“ да е свързана с невъзможността на империята да вземе и стотинка, под формата на данък от тези хора, тъй като те не усядали, били в постоянно движение. Ако днес са тук, утре, усетили накъде духа вятъра, вече ги няма. Нямат и главатар от когото да изискат данъка. Така, че това наименование е чуждо определение за мен. Не е моето самоопределение. Аз съм РОМ. Защо „ό гаджй“(не ромите), се опитват да ми дадат определение, каквото им изнася на тях, а не с каквото се самоопределям аз сам? Някой нарича ли поляка с друго име освен поляк, както се нарича и самият той. Те, елините, или така наречените ромеи, жители на Източната римска империя, са дали наименованията на много неща от заобикалящия ни свят. Така, че който е нямал свои думи или елинските му се стрували по-благозвучни, възприемал тяхното определение. Въпреки византийците, аз държа другите да ме наричат ром, а не циганин. На останалите, ако им харесва византийското определение, нека си го носят. Лошото, на това определение е, че то е загубило първоначалния си смисъл и се е превърнало в нарицателно, равнозначно на престъпник (най-вече крадец). За което, не са виновни обаче всички ромб, а само една малка част от общността, каквито има и в общностите на „гаджй“. Крадците нямат строго определена етническа принадлежност. Както казах, не желая да ме наричат циганин. Не съм „недосегаем“, не съм и престъпник. Ако ме наричат „ром“, няма да имам нищо против. Както, моят зет, съпруг на малката ми дъщеря, който е „етнически“ българин, не би се обидил, когато го назоват българин. Или пък другият ми зет, съпруг на голямата ми дъщеря, който е турчин, роден и израснал в България, не би се обидил, ако го нарекат турчин, или снаха ми, която е македонка, родена и израсла в Република Македония, ако я нарекат македонка. Или съпруга на сестра ми, елин. Той и на грък(обидно определение за елините) не се обижда. Бившата ми снаха също няма да се обиди, ако я нарекат ромка. Ето, че стигнах и до внучетата. Едно от ромката, две от турчина, две от македонката и едно от българина. Ето ви гатанка: към кой етнос да ги причисля? Българчета ли са, турчета ли са, македончета ли? Май, всички са ромчета?! Това не може да е вярно! Те сигурно са от някакъв нов вид етнос, който още няма име. Всички говорят и ромски, и български, и турски, и македонски. Когато се съберем на трапезата, всички говорят с уважение за различните етноси. Защото ако искаш да те уважават, уважавай и ти.