Компютърна реалност
Биологичният компютър често бива определян като „жив“ компютър. Дефиницията на термина „биологичен“ е: „който се отнася до живота и живите същества“. Това е компютър, който стига до решения, без да му бъде указано как точно да прави това. Днес такива компютри се разработват по целия свят, макар че, естествено, те не са нещо много повече от детско сметало в сравнение с биологичния компютър на човешкото тяло. Но принципът е същият. Проф. Бил Дито, който ръководи изследванията върху биологичните компютри в Технологичния институт на Джорджия, казва: „Обикновените компютри винаги имат нужда от абсолютно точна информация, за да стигнат до верния отговор. Надяваме се биологичният компютър да може да намира верния отговор въз основа на частична информация, като сам попълва празнините“. Най-просто казано, биологичните компютри донякъде притежават способността да мислят самостоятелно. Това важи и за човешкото тяло, и то в много по-голяма степен, но проблемът е там, че позволяваме на тялото да мисли вместо нас. Ние сме в плен на илюзията, че тялото ни – това сме ние, затова смятаме, че всички мисли и чувства на тялото компютър са наши мисли и чувства. Но това невинаги е така. Всъщност изобщо не е така, когато става дума за висшите нива на нашето Безпределно съзнание. Аз бих осъвременил цитираната в началото на тази глава мисъл на Алберт Айнщайн по следния начин: „Истинската стойност на човешката личност се изразява в това доколко се е освободила от своята компютърна същност“. Частите на компютъра функционират също както частите на човешкото тяло, защото са принципно едни и същи. В основата на системата на тялото компютър лежи генетичната мрежа (ДНК мрежата), а една от многото функции на тази мрежа е да пренася информация между клетките. Когато преносът на информация протича нормално, ние сме „здрави“, защото точната информация достига до точните клетки в точния момент. Именно тази комуникационна система се бори с болестите, лекува рани и натъртвания, освобождава химични вещества и поглъща токсини, когато е необходимо, за да поддържа баланса и да реагира на опасностите и промените. Когато системата се повреди, настъпва объркване на командните импулси в нея, също както при развален джиесем, и тялото престава да функционира добре. Това наричаме „болест“, а тя може да бъде физическа, умствена или емоционална. Помислете какво става, когато настъпи хаос в командните импулси в един настолен компютър в резултат на „вирус“ или нещо друго. Компютърът започва да дава признаци на „заболяване“ или дисхармония. Отначало може да бъде засегната само скоростта му на работа и тогава казваме, че „компютърът е бавен“. А той е бавен, защото скоростта и ефективността на пренасяне на информацията през системата му не са оптимални. Впоследствие „вирусът“ може до такава степен да разстрои преноса на информация, че компютърът вече няма да може дори да се включва. И какво казваме в такъв случай? „Компютърът ми умря.“ Същото става и когато „ние“ умрем.
Всъщност „ние“ не умираме, защото това е невъзможно. Ние не сме тяло, а Безпределно съзнание. Не ние, а нашият компютър умира, когато комуникационната му система се повреди и вече не може да функционира, или когато съзнанието реши да напусне тази реалност и да сложи край на усещането ни за нея. Съзнанието е източникът на захранване, с който работи компютърът, то е, така да се каже, „контактът“, в който компютърът се включва към „мрежата“, а когато някой дръпне щепсела от контакта, компютърът угасва. Какво ще стане, ако хвърлим компютър от голяма височина? Той вече няма да работи – иначе казано, ще умре. А какво ще се случи, ако човек бъде хвърлен от голяма височина? Същото. Какво става, когато компютърен вирус разруши операционната система на компютъра? Той вече няма да работи – ще умре. А когато вирус, рак или друго заболяване разруши операционната система на тялото? Отново същото. Какво става, когато паметта на компютъра откаже? Тогава функциите му се разстройват и той вече не може да реагира на командите и информацията, както преди. А ако това се случи с „човешко същество“? Тогава ще говорим за болест на Алцхаймер, или умствено заболяване. Когато компютърът е излязъл от активен режим и си почива, той е в „режим на сън“ (англ.: sleep mode). Същото е и с човешкото тяло. Можем да продължим с тези сравнения до безкрайност – и това е нормално, когато става дума за едни и същи основни явления и принципи на действие.
Но това, което трябва отново да подчертаем, е, че не ние умираме и не ние се разболяваме от Алцхаймер или умствено разстройство, а тялото компютър. Също както и човек, който работи на компютър, не може да прихване компютърен вирус. Това, което наричаме „умствено заболяване“, не е проблем с нашето Безпределно съзнание, а компютърна повреда. Човек може да е най-добрият компютърен оператор на света, но ако машината пред него не може да обработи въведените данни, той няма да успее да я накара да работи пълноценно. Обикновено смятаме, че след време компютрите вече не могат да вършат това, което са вършили преди, и ние не можем да направим нищо по въпроса, особено когато остареят и се износят. А какво казваме, когато тялото ни остарее? „Аз вече не мога да върша каквото вършех преди.“ Обърнете внимание, че казваме „аз“, когато говорим за тялото в подобни случаи. Но тялото компютър – това не сме ние. Ние сме съзнание – всичко, което винаги е било, е, и ще бъде вовеки. Ние сме Безпределно съзнание, а не нещо пределно като компютъра, но когато не виждаме разликата между едното и другото, нашата навигационна система си мисли, че затворът всъщност е свободен път. Светът, в който живеем, е устроен така, че да не можем да правим разлика между тези две неща, защото така можем да бъдем контролирани и потискани, както ще стане ясно от настоящата книга. Компютрите са програмирани да реагират на набор от команди, наречени „софтуер“. В един компютър обикновено има платка, наречена „дънна платка“, която изпраща електрически сигнали към различните части, а основният елемент, който обработва информацията в системата, е микропроцесорът, известен като CPU (central processing unit – централна оперираща единица). Има също така памет, наречена харддиск („твърд диск“), както и друга, „виртуална памет“, или RAM, която съхранява информация само докато компютърът работи. Ако има нещо във виртуалната памет, което искате да съхраните, трябва да го прехвърлите върху твърдия диск, като натиснете Save. Компютрите разполагат и със софтуер, който ги предпазва от сривове в резултат на вируси и други външни атаки. Този софтуер се нарича „защитна стена“ (англ.: firewall) или антивирусна програма, като например Norton Anti-Virus. Тялото компютър функционира горе-долу по същия начин. То има харддиск, виртуална памет, платка и антивирусен „софтуер“.
Генетичен харддиск
Харддискът на тялото е съставен от дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и клетки. Както ще видим по-долу, клетките приличат на компютърни чипове. Двойната спираловидна верига на ДНК в клетките се смята за генетичната библиотека на тялото, която съхранява кодовете на физическите ни характеристики и ги „даунлоудва“ в процеса на размножаване (фиг. 2). Но това е само част от ролята на ДНК. Общата дължина на ДНК в човешкото тяло е около 200 милиарда километра и тя може да съхранява над 100 трилиона пъти повече информация, от което и да е устройство, създадено от човека. Човешкото тяло и настолният компютър си приличат в принципно отношение, но когато става дума за мащаби, потенциал и сложност, разликата между тях е светлинни години. Друго, което трябва да подчертаем относно ДНК, е колко малко знае за нея традиционната наука. Между 95 и 97% от ДНК се смята за „отпадъчна ДНК“, защото учените нямат никаква представа за какво служи. Помислете само: във всеки от нас има по 200 милиарда километра ДНК, но до 97% от нея (а може и повече) остава загадка за учените, и въпреки това те имат самочувствието да ни наставляват какво да правим и какво да не правим с тялото си – същото това тяло, за което те самите нищо не знаят. Трябва да имаме предвид, че на учените и интелектуалците не им се налага да знаят за Безпределното съзнание и проблемът е в това, че огромното мнозинство от тях наистина не знаят за него. Техният интелект е плод най-вече на компютърното ниво на мислене. Помислете колко от най-великите прозрения на човечеството се дължат предимно на интуитивното усещане, а не на интелекта. Едва след това усещане идва ред на интелекта, който само го потвърждава. Нашите вътрешни усещания, интуицията, вдъхновението, или това, което аз наричам „знаене“, са плод не на интелекта, а на Безпределното съзнание. „Научните“ и „интелектуалните“ професии, като тези на учителите, университетските преподаватели и медийните служители, са пълни с несъзнаващи хора (наред с малцина съзнаващи, които са крайно неудовлетворени). Ето защо науката толкова често стига до задънена улица в опитите си да обясни действителността. Тези хора не са онова вдъхновено Всезнаещо съзнание, а програмирани мислители и понеже гледат на себе си като на тела, те изхождат от телесната реалност – петте сетива. Един безспорно гениален учен, Никола Тесла, който умира през 1943 г., казва: „Когато науката започне да се занимава с нефизичните явления, тя ще напредне за едно десетилетие повече, отколкото през всичките векове на своето съществуване дотогава“. Има толкова много хора, които смятат, че ако нещо не може да бъде възприето чрез зрението, слуха, допира, обонянието или вкуса, значи не съществува.
Терминът „отпадъчна ДНК“ предполага, че тази ДНК е в повече от необходимото и не служи за нищо – представа, която сама по себе си е крайно абсурдна. Една от главните функции на тази т.нар. „отпадъчна ДНК“ е да осъществява връзка с други реалности и да приема, предава и усилва информация, подобно на радиоприемопредавател. Формата и кристалната структура на ДНК я правят идеална за тази цел, както ще обясня в следващата глава. Много важно е също така да знаем, че ДНК е общо взето една и съща за всички форми на живот, било то човек, мишка, цвете, риба, или вирус. Всяка ДНК съдържа четири кода: аденин, гуанин, цитозин и тимин, които се означават като А, Г, Ц и Т. Единствената разлика между човека и цветето е редът, в който се свързват тези четири кода. Съвсем малки разлики в кодирането може да доведат до огромни различия във физическите особености. Вариациите на ДНК между човешкото тяло и мишката са незначителни в сравнение с фундаменталните разлики във физическата им форма. Ако сте гледали филмовата трилогия „Матрицата“, ще забележите, че показаната на фиг. 3 кодова верига на ДНК прилича на компютърните кодове от тези филми. Не само човешкото тяло е биологична компютърна система, такива са и всички други форми на „живот“ в тази реалност, която наричаме „свят“. Всичко, което виждаме и което има външна физическа форма, представлява компютърна програма, в която А, Г, Ц и Т са компютърните кодове.
1,8,6 и 7 - атомните числа на основните ключови елементи, от които е конструирана ДНК и всичко във Вселената - кислород, водород, въглерод и азот.
1 8 6 6 8 1 - произнасяйки го отчетливо многократно и виждайки го, се задейства генетичната памет на хората и задейства всички енергии в правилен ред.
